Полина Паунова: Ако Слави Трифонов дължи отговори, то те не са за чалгата. Те са за това какво ще прави
Редактор: Юлия Георгиева
e-mail: [email protected]
Снимка: Фейсбук/Полина Паунова
Вторник, 6 април. Изборите са били преди два дни, какво знаем:
Знаем, че хегемонията на ГЕРБ завърши. Тя беше тръгнала да завършва и 2013 година, само че с издигането на Пеевски Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи направиха най-голмята политическа услуга на Борисов. После наподобява, че ГЕРБ работиха добре с Пеевски. Видимо, невидимо, отричайки и тн. Сега това се отразява.
Това разяснява на страницата си във фейсбук журналистът Полина Паунова.
Ето какво разяснява тя:
Знаем, че Българска социалистическа партия е трета политическа мощ. За първи път от 20 години.
Знаем, че тежестта на Движение за права и свободи... към този момент не тежи толкоз.
Знаем, че в Народното събрание влиза, с рекламация да дефинира дневния ред, проевропейска партия, която твърди, че главно й занятие ще бъде връщането в страната върховенството на правото (не на закона; разликата сред двете е ясна) – Демократична България. И знаем, че София гласоподава друго от останалата част от България.
Знаем, че поради нишата, която се освобождава в ляво се появи лява протестна групировка – тази на Мая Манолова. Ще се възползва ли от луфтовете – не знаем.
Знаем, че с летящ старт има нов политически състезател. Казва се Слави Трифонов. И харесва ни или не, той е реалност. Последният подобен с летящ старт се споделяше Бойко Борисов. Сега той се появява под снега, край джипката и ни споделя, че е най-опитният и отново би трябвало да ръководи. Дето се вика: каква я мислихме, каква стана.
В Народното събрание няма нито Валери Симеонов, нито Красимир Каракачанов, нито Волен Сидеров. Нека това не ви заблуждава обаче, че няма националистически избор въобще – вижте Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация, като обособени резултати.
Но за друго ми е мисълта: протестният избор е раздробен, на три. Едните били чалгари, другите били умно-красиви от центъра на София, третите па били маскирани комунисти. Не знам кой какъв е. Знам единствено, че в неделя българските жители споделиха, че повече по този начин не може, а и те не желаят. Как го споделиха тъкмо е значимо! - ще кажете вие. Ми... споделиха го както могат.
Ако могат да го кажат, тананикайки “Едно ферари ” (или каквото там пее Слави Трифонов) – толкоз могат. Ама българите в чужбина били чалгари, нямало приключване на мозъци – това са все остроумни забележки във връзка гласуването зад граница. Явно съм пропуснала момента, в който българите в България слушат най-малко Чайковски, а зала “България ” се пука по шевовете. Колкото до констатациите на близки до ГЕРБ, че чалга манталитетът почнал да пробива на тези избори... може би са не запомнили обичаната ария на премиера в ранния му интервал. Поне медиите съобщаваха, че била “Балатльонът се строява за финален път ”. Стилно е парчето, няма две отзиви. Високо изкуство. Пропуснали са, че острието на ГЕРБ по “културата ” в последния му мандат, го играеше съпровод на ферари-ритмите, като част от Ку-ку бенд. За Калин Вельов приказвам. И Любен Дилов са пропуснали, който от сподвижник на Трифонов стана представител на ГЕРБ, съветващ публицистите да пият чай.
Но малко още за вота в чужбина и за смешката за приключването на мозъци: в чужбина за Слави Трифонов са дали своят вот жестоко 50 000 души. В България – над 500 000. И не абравяйте – българите в чужбина са такива, каквито могат. Каквито им е разрешила България да бъдат. С нейното обучение, просвета. Ама били “персонал ”, но били ягодоберачи, но чистели хорските къщи. Вероятно някои считат като експредседателката на Народното събрание, че Пекин е във Виетнам. А други пък може даже да знаят къде е. С това разполагаме.
Ако Слави Трифонов дължи отговори, то те не са за чалгата. Те са за това какво ще прави. Защото вотът за Слави Трифонов е протестен против протичащото се у нас. И тъй като Мултигруп е (било) част от протичащото се у нас и изяснява значително част от фурия на страната сега – дължи отговор и за това си минало, с изключение на наложителното пояснение на бъдещите си креативен проекти. Отговор за Мултигруп от Вежди Рашидов не получихме.
На какво още би трябвало да отговори господин Трифонов:
- какво, по какъв начин и с кого ще прави в парламента;
- какви са вижданията му за възможни промени и в какви сфери;
- по какъв начин ще ръководи пандемията, в случай че мандатът стигне до него (ако ГЕРБ не сформира правителство)
- какво е отношението му към всички играчи в този парламент, с кои по какви тематики би си сътрудничил и по кои не, с цел да не стане “трик ” - я с ГЕРБ, я с Българска социалистическа партия или ДПС;
- не на последно място дължи отговор за здравето си (не, тематиката към този момент не е персонална и обект на кафеви издания – тематиката е от значителен публичен интерес, поради политическите функционалности на личността му).
Засега ние тия отговори не ги получаваме, тъй като се доверяваме на ковид-симптомите, за които писа в изборната нощ. Те не могат да са безкрайни. И колкото повече мълчи или приказва от личния си тв приемник, без да дава отговор на въпроси, толкоз повече оная работа с трика стартира да наподобява действителна. Тя е тревожната, не чалгата. Чалгата, за жал (или наслада на някои), е част от обществено-политическия ни живот от дълго време. Част е и през батальонът, дето се строявал, и през “ПКП ”, и през всички чалга предизборни концерти и маанета, които виждахме в други акции (в тая поради коронавирус не бяха по този начин натрапчиви).
Всичко на себе си наподобява. Няма по какъв начин ние да сме едни, па да си изберем други. Иначе казано: няма по какъв начин в главата на нацията ни велика полезност да е пазаруването на апартамент, а да гласуваме за модела “Рюте ”. Гласуваме за хора, които се оказват в центъра на Апартаментгейт. Е, след това и те си заплащат политическата цена. За правосъдна не сме дорасли, несъмнено.
P.S. И тъй като си говорихме единствено за партии: търсенето на други възможности не е единствено на политическата сцена. На тези избори няколко медии се опитахме да създадем живи излъчвания, стримвани в обществените мрежи и страниците ни. И бяха доста гледани. Защо ли? Защото в действителност има потребност от опция на протичащото се.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
e-mail: [email protected]
Снимка: Фейсбук/Полина Паунова
Вторник, 6 април. Изборите са били преди два дни, какво знаем:
Знаем, че хегемонията на ГЕРБ завърши. Тя беше тръгнала да завършва и 2013 година, само че с издигането на Пеевски Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи направиха най-голмята политическа услуга на Борисов. После наподобява, че ГЕРБ работиха добре с Пеевски. Видимо, невидимо, отричайки и тн. Сега това се отразява.
Това разяснява на страницата си във фейсбук журналистът Полина Паунова.
Ето какво разяснява тя:
Знаем, че Българска социалистическа партия е трета политическа мощ. За първи път от 20 години.
Знаем, че тежестта на Движение за права и свободи... към този момент не тежи толкоз.
Знаем, че в Народното събрание влиза, с рекламация да дефинира дневния ред, проевропейска партия, която твърди, че главно й занятие ще бъде връщането в страната върховенството на правото (не на закона; разликата сред двете е ясна) – Демократична България. И знаем, че София гласоподава друго от останалата част от България.
Знаем, че поради нишата, която се освобождава в ляво се появи лява протестна групировка – тази на Мая Манолова. Ще се възползва ли от луфтовете – не знаем.
Знаем, че с летящ старт има нов политически състезател. Казва се Слави Трифонов. И харесва ни или не, той е реалност. Последният подобен с летящ старт се споделяше Бойко Борисов. Сега той се появява под снега, край джипката и ни споделя, че е най-опитният и отново би трябвало да ръководи. Дето се вика: каква я мислихме, каква стана.
В Народното събрание няма нито Валери Симеонов, нито Красимир Каракачанов, нито Волен Сидеров. Нека това не ви заблуждава обаче, че няма националистически избор въобще – вижте Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация, като обособени резултати.
Но за друго ми е мисълта: протестният избор е раздробен, на три. Едните били чалгари, другите били умно-красиви от центъра на София, третите па били маскирани комунисти. Не знам кой какъв е. Знам единствено, че в неделя българските жители споделиха, че повече по този начин не може, а и те не желаят. Как го споделиха тъкмо е значимо! - ще кажете вие. Ми... споделиха го както могат.
Ако могат да го кажат, тананикайки “Едно ферари ” (или каквото там пее Слави Трифонов) – толкоз могат. Ама българите в чужбина били чалгари, нямало приключване на мозъци – това са все остроумни забележки във връзка гласуването зад граница. Явно съм пропуснала момента, в който българите в България слушат най-малко Чайковски, а зала “България ” се пука по шевовете. Колкото до констатациите на близки до ГЕРБ, че чалга манталитетът почнал да пробива на тези избори... може би са не запомнили обичаната ария на премиера в ранния му интервал. Поне медиите съобщаваха, че била “Балатльонът се строява за финален път ”. Стилно е парчето, няма две отзиви. Високо изкуство. Пропуснали са, че острието на ГЕРБ по “културата ” в последния му мандат, го играеше съпровод на ферари-ритмите, като част от Ку-ку бенд. За Калин Вельов приказвам. И Любен Дилов са пропуснали, който от сподвижник на Трифонов стана представител на ГЕРБ, съветващ публицистите да пият чай.
Но малко още за вота в чужбина и за смешката за приключването на мозъци: в чужбина за Слави Трифонов са дали своят вот жестоко 50 000 души. В България – над 500 000. И не абравяйте – българите в чужбина са такива, каквито могат. Каквито им е разрешила България да бъдат. С нейното обучение, просвета. Ама били “персонал ”, но били ягодоберачи, но чистели хорските къщи. Вероятно някои считат като експредседателката на Народното събрание, че Пекин е във Виетнам. А други пък може даже да знаят къде е. С това разполагаме.
Ако Слави Трифонов дължи отговори, то те не са за чалгата. Те са за това какво ще прави. Защото вотът за Слави Трифонов е протестен против протичащото се у нас. И тъй като Мултигруп е (било) част от протичащото се у нас и изяснява значително част от фурия на страната сега – дължи отговор и за това си минало, с изключение на наложителното пояснение на бъдещите си креативен проекти. Отговор за Мултигруп от Вежди Рашидов не получихме.
На какво още би трябвало да отговори господин Трифонов:
- какво, по какъв начин и с кого ще прави в парламента;
- какви са вижданията му за възможни промени и в какви сфери;
- по какъв начин ще ръководи пандемията, в случай че мандатът стигне до него (ако ГЕРБ не сформира правителство)
- какво е отношението му към всички играчи в този парламент, с кои по какви тематики би си сътрудничил и по кои не, с цел да не стане “трик ” - я с ГЕРБ, я с Българска социалистическа партия или ДПС;
- не на последно място дължи отговор за здравето си (не, тематиката към този момент не е персонална и обект на кафеви издания – тематиката е от значителен публичен интерес, поради политическите функционалности на личността му).
Засега ние тия отговори не ги получаваме, тъй като се доверяваме на ковид-симптомите, за които писа в изборната нощ. Те не могат да са безкрайни. И колкото повече мълчи или приказва от личния си тв приемник, без да дава отговор на въпроси, толкоз повече оная работа с трика стартира да наподобява действителна. Тя е тревожната, не чалгата. Чалгата, за жал (или наслада на някои), е част от обществено-политическия ни живот от дълго време. Част е и през батальонът, дето се строявал, и през “ПКП ”, и през всички чалга предизборни концерти и маанета, които виждахме в други акции (в тая поради коронавирус не бяха по този начин натрапчиви).
Всичко на себе си наподобява. Няма по какъв начин ние да сме едни, па да си изберем други. Иначе казано: няма по какъв начин в главата на нацията ни велика полезност да е пазаруването на апартамент, а да гласуваме за модела “Рюте ”. Гласуваме за хора, които се оказват в центъра на Апартаментгейт. Е, след това и те си заплащат политическата цена. За правосъдна не сме дорасли, несъмнено.
P.S. И тъй като си говорихме единствено за партии: търсенето на други възможности не е единствено на политическата сцена. На тези избори няколко медии се опитахме да създадем живи излъчвания, стримвани в обществените мрежи и страниците ни. И бяха доста гледани. Защо ли? Защото в действителност има потребност от опция на протичащото се.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ